Преработените храни ни убиват! Вижте как ни лъжат етикетите на продуктите

Независимо какво ни убеждават, преработените храни категорично не са здравословен избор! В един по-добър свят човек би предпочел да ограничи силно обработените и да консумира само истински, цели храни. Освен ползата за здравето, така не е нужно да се притесняваме за етикетите и списъка със съставки — истинската храна не се нуждае от списък със съставки. За съжаление този хипотетичен сценарий е вече в миналото, а съвременният човек се прехранва предимно от кварталния хипермаркет или някоя от известните вериги — раят на нездравословните продукти на хранителната промишленост, пише ”Таблоид”. Няма благоприличие в начина, по който хранителните компании правят своя маркетинг. Всичко, от което те се интересуват, е печалбата, а в името на нея са готови да пожертват дори здравето на децата. За да реализират продажбите си, компаниите прибягват до някои откровени лъжи. Ето най-честите: 1. Ниско съдържание на мазнини. Крайният ефект от “войната” с мазнините са преработени продукти с намалено съдържание на мазнини, а това непременно е указано по подходящ начин на етикета (“ниско съдържание на мазнини”, “без мазнини”, “обезмаслен” и т.н.). Проблемът е, че повечето от тези продукти изобщо не са здравословни. Премахването на мазнините чувствително се отразява на вкуса, а за да наваксат, производителите на храни добавят захар и редица други съставки. 2. Без транс-мазнини. Преработените храни често са с етикет “без транс-мазнини”, но това съвсем не е задължително да е вярно. Всеки продукт, който съдържа по-малко от 0,5 грама транс-мазнини на порция, може да се означава като “без транс-мазнини”. Съвсем законно. Ако някъде измежду съставките фигурира думата “хидрогениран”, то със сигурност храната съдържа транс-мазнини. Това не е никак рядка ситуация. 3. Пълнозърнест. В последните няколко десетилетия потребителите бяха принудени да вярват, че пълнозърнестите храни са сред най-здравословните и в повечето случаи е точно така. Проблемът е, че “целите” зърна невинаги са цели, а в повечето случаи са смлени до фино брашно. Дори и да съдържат всичките съставки на цялото зърно, смлени ситно, те много лесно навлизат в храносмилането и бързо повишават кръвната захар — точно както и рафинираните им събратя. В повечето случаи пълнозърнестите храни съдържат съставки като захар или високофруктозен царевичен сироп, които напълно неутрализират полезния им ефект. 4. Без глутен. Безглутеновата диета става все по-модерна — според световните статистики всеки шести или седми човек се стреми да избягва глутена, въпреки че повечето хора не са диагностицирани с цьолиакия (от нея страдат едва 0,7% от хората). Преработените храни, обозначени като “без глутен”, освен че са по-скъпи, често не са и особено здравословни — в повечето случаи се правят от силно рафинирани нишестета с висок гликемичен индекс, картофено нишесте и т.н. 5. Скритата захар. Повечето хора не четат списъците със съставки, преди да извършат покупка. Но дори и да го правят, производителите на храни имат начини да прикрият истинското съдържание на своите продукти. В списъците със съставки компонентите са изброени в низходящ ред по количество. Ако виждате захар в първите няколко места, тогава продуктът съдържа доста захар. Производителите на храни често поставят различни видове захар в продуктите. Храната може да съдържа захар, сироп от царевица с високо съдържание на фруктоза и изпарен сок от тръстика, които са различни имена на едно и също нещо — захар. Това е хитър начин за маскиране на истинското количество рафинирана захар в преработените храни. 6. Скриване на спорните съставки. Съвременните храни са пълни с всякакви химикали, добавяни съвсем законно с едно или друго предназначение. Не са редки случаите някои от тези съставки да провокират нежелани реакции у различни хора и затова стремежът им да ги избягват е съвсем разбираем. Но това често е невъзможно. Производителите на храни укриват съставките с техните технически имена. До 2014 – 2015 година беше масова практиката добавените химикали да се обозначават с Е-номера, а когато истерията покрай тях доби размерите на епидемия, хранителната индустрия си извоюва правото да ги обозначава с пълните им наименования. Така Е-номерата бързо изчезнаха от храните, а за повечето хора — и от храните. Нищо подобно! Натриев глутамат може и да звучи една идея по-здравословно, но е точно същата напаст, каквато е Е621. Все по-често съставката “нишесте” се заменя със “скорбяла”, въпреки че употребата на синоними не е съвсем коректна. А “изпарен сок от тръстика” не е нищо по-различно от обикновената трапезна захар.  7. Злоупотреба със здравословни съставки. Преработените продукти често посочват малки количества съставки, които обикновено се считат за полезни. Това е чисто маркетингов трик. Обикновено количествата на тези хранителни вещества са незначителни и не правят нищо, за да компенсират вредните ефекти на другите съставки. По този начин хитрите търговци могат да заблудят родителите да мислят, че правят здравословен избор за себе си и за децата си. Някои примери за съставки, които често се добавят в малки количества и след това се показват на видно място върху опаковката, са омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и пълнозърнести съставки. 8. “Органични” нездравословни съставки. Въпреки че биохраните могат да имат известни ползи, много производители на храни използват думата “органичен”, за да заблудят хората. Например, когато видите префърцуненото “сурова органична захар от захарна тръстика” в списъка със съставки, това е всъщност същото нещо като обикновената захар в масата. Само защото нещо е органично, не означава непременно, че е здравословно. 9. Овкусени с плодове. Често преработените храни са с вкус, наподобяващ естествените храни. Но ако продуктът има вкус на някаква природна храна, това съвсем не означава, че има дори и най-малката следа от тази храна в продукта. „Боровинките”, „ягодите”, „портокалите” и т.н. обикновено са химикали, предназначени да подлъжат вкусовите ни рецептори. Какво е позволено да пише на етикетитеНиска енергийна стойност — хранителен продукт може да носи етикет „ниска енергийна стойност” или друг етикет със същото значение само ако не съдържа повече от 40 kcal (170 kJ) на 100 г, ако става въпрос за твърди храни и не повече 20 kcal (80 kJ) на 100 мл, ако това са течности. При подсладителите съществува лимит от 4 kcal (17 kJ) на порция, равен на 6 г захар (около една лъжичка захар). Намалена енергийна стойност — този етикет се поставя само ако енергийната му стойност е намалена поне с 30% и са посочени характеристиките, отговорни за намаляване на хранителната стойност. Ниско съдържание на мазнини — този етикет се поставя само ако продуктът не съдържа повече от 3 г мазнини на 100 г, ако това са твърди храни, и 1,5 г мазнини на 100 мл, ако това са течности (1,8 г мазнини на 100 мл за полуобезмаслено мляко). Без мазнини — този етикет се поставя, ако продуктът не съдържа повече от 0,5 г мазнини на 100 г или на 100 мл. Без наситени мазнини — този етикет се поставя само ако сумата от наситените мазнини и ненаситените мастни киселини не е по-голяма от 0,1 г на 100 г или 100 мл. Ниско съдържание на захар — този етикет се поставя само ако продуктът не съдържа повече от 5 г захар на 100 г при твърдите храни или 2,5 г захар на 100 мл при течностите. Без захар — този етикет се поставя ако продуктът не съдържа повече от 0,5 г захар на 100 г или 100 мл. Без добавена захар — такъв етикет може да присъства само ако към продукта не са прибавени монозахариди или дизахариди, нито е използван друг продукт като подсладител. Ако продуктът съдържа естествени захари, това трябва да се посочи на етикета.