Синът на Георги Калоянчев – Ивайло: Откраднаха всички награди на баща ми

”Откраднаха всички награди на баща ми Георги Калоянчев. Това се случи, като беше жив и докато живееха с майка ми Валя в София – в ”Лозенец”. Всичко взеха, дори значката му за герой на социалистическия труд. Но пък тогава баща ми махна с ръка, защото никога не са го блазнели наградите.”
Това каза синът на Георги Калоянчев – Ивайло.
На 18 декември се навършват 10 години от кончината на големия комик. На тази дата семейството на Калата ще се събере да го почете. В рода им вече има и пореден Георги Калоянчев.
”Той си живее с нас, присъства в разговорите ни. Освен това той е и в една голяма част от български народ в спомените. В момента в София има улица на името на баща ми. Искаме да има такава и в Банкя, където живея, но нещо се запъна работата. Казват, че имало вече една улица ”Георги Калоянчев”. Ще видим дали ще се случи”, сподели синът на Калата – актьорът Ивайло Калоянчев.
”В България съм забелязал, че няма много памет за големите ни личности”, допълва актьорът.
Според него баща му е бил уникат и не може да се сравнява с младите си колеги, както и Парцалев, Григор Вачков и останалите. ”Казваше ми: ”Ти можеш да играеш по-хубаво или по-лошо от мен, но никога не ще играеш точно като мен.” Така са и останалите ми колеги”, казва Калоянчев.В спомените си баща му е такъв, какъвто е бил преди 10 години – останал завинаги на 87. ”И до днес е пред очите ми как седеше на терасата в Банкя, откъдето посрещаше и изпращаше всеки от семейството винаги усмихнат. Ако беше доживял до 97…не знам как щеше да изглежда, но не си го представям грохнал”, смее се Ивайло.В последните мигове от живота си Калата много тъгувал, че не може да играе. ”Беше с ума си, но заради проблемите със здравето нямаше как да застане на сцената и да влезе в роля. Това го мъчеше много. Казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която много го обичаше. Споделяше ми, че всяка вечер, преди да заспи, се връщал в спомените си в най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите”, сподели синът му.
68-годишният наследник на големия актьор не е спорил с баща си нито веднъж. ”Той си беше мълчаливец, отдаден само на театъра. Не търсеше купоните, не обичаше да ходи по забави и заведения. Същият темерут съм и аз като него. Можеше по цял ден да си седим двамата заедно и дума да не обелим, да не гъкнем. Преди години сме пътували много из страната по халтури и се е случвало от София до Бургас да си мълчим през целия път”, смее се Ивайло.
В момента майка му – Валя, също живее само със спомените от живота с баща му. ”Тя е добре, крепим я. Сега е при мен в Банкя. През зимата пък живее в апартамента в София при брат ми. Грижим си се за нея. Тя получава пенсия и взима половината о тази на баща ми, но знаете, в България не е лесно за пенсионерите, ако не са децата и внуците им”, смята актьорът.
Самият той вече също е навършил годините за пенсия. ”Има време до пенсионирането ми. Чак да ме плаши то – не, но гледам засега да не го мисля много-много”, смее се Ивайло Калоянчев.
Дърпаше ми ушите, като не слушах
Ако Ивайло би написал книга, ще разкаже как баща му на 7 години го стресирал с двама дядомразовци – единият бил в театър ”Сълза и смях”, другият – в Народния театър. И татко Калоянчев не успял да обясни на малкия Ивайло защо получава два подаръка от двама белобради старци… Той веднъж се опитал да играе ролята на дядото с подаръците, но внукът му казал: ”Ама защо той има същата бенка като теб!” И край с изненадите. В театъра имаше нещо като страхопочитание. Дърпаха се в коридора да му направят път…А за мен беше моят татко. Не можех да разбера отначало каква е тази слава, защо? Какво толкова, нали това е човекът, който дори понякога може да ми се скара, да ми дръпне ушите, макар че майка ни се занимаваше повече със синовете. После разбрах и тежестта, и отговорността да бъдеш наистина народен артист.