Миглена Дерменджиева, по-известна като Меги Дерм, е родена на 4 юли 1974 г. в Ямбол. Завършва руската гимназия и отглежда добитък, буби, домати и други агрокултури. През лятната ваканция работи в местното Трудово кооперативно земеделско стопанство, като със спечелените пари си купува дрехи за училище. От малка прибира и се грижи за изхвърлени и ранени животни. На 18 година емигрира в Германия. Впоследствие развива верига нощни барове. Когато се завръща в България, основава благотворителна фондация ”Добрите феи”. У нас стана по-известна с участието си в ”Сървайвър”. Вижте какво казва Меги в интервю за ”България Днес”.
– Миглена, защо решихте да заминете в чужбина?
– През април 1992 г. семейството ми емигрира в Германия. Няколко месеца по-късно и аз ги последвах. Бяхме приети в бежански лагер в Халберщадт, но там нямахме възможности за работа и живот и заминахме за Хамбург. Първоначално ни се налагаше да живеем в кораб за бежанци, разположен в река Елба. Стаите бяха обзаведени с двуетажни легла за по 16 човека.
В началото татко и батко си намериха работа в строителството, а аз и мама започнахме нископлатена работа като камериерки. След 2 години къртовски труд и изучаване на немски започнах работа като ръководител на персонала и организатор в реномирана гастрономна фирма в Хамбург. Там придобих солиден опит в сферата на ресторантъорството и шоубизнеса.
– Как успяхте да отворите толкова много нощни заведения в чужбина?
– Основах собствена Интернационална агенция за танцьори и танцьорки. Веднага след дебюта си в шоусредите получих атрактивно предложение за работа като шоумениджър във верига елитни барове в Германия и Швейцария. Бяха ми клиенти легендарните ”Скорпионс”. Тази работа ми достави нужните контакти. Съумях да се възползвам от предоставената ми възможност и моите шоупрограми се изпълняваха в много заведения в цяла Германия, в Цюрих, на островите Майорка и Ибиса.
– Защо изоставихте добре устроения си живот в Германия и се върнахте в България?
– След дълги размишления и терзания реших да се завърна окончателно в родината си, за да се грижа за деца, лишени от родителски грижи, и пострадали животинки. Изкарах обучения за приемен родител и скоро след това взех под крилото си първото ми приемно детенце – малко момиченце Гергана на още ненавършени 3 годинки. Грижих се за общо 6 приемни деца. Първите 5 години напълно доброволно, без трудово възнаграждение и след това като професионален приемен родител. Духовна майка – кръстница съм на общо четири момичета – Йоана, Ангелина, Гергана и Карлена.
Години наред освен за деца, лишени от родителски грижи, се грижа за изхвърлени и пострадали кучета и котки. Инициатор съм на протести във връзка със защита на животните.
– И така се стигна до осиновяването на сина ви Божидар?
– Освен бизнес дама, авантюрист и идеалист аз се чувствам като закрилник и покровител на нуждаещи се деца и бездомни животни. През 2000 г. за първи път посетих дом ”Здравец”, дом за деца, лишени от родителски грижи, в село Победа, община Тунджа. Трогната и просълзена от съдбите на изоставените дечица, станах постоянен дарител и гост на дома. Редовно носех на децата подаръци, прекарвах време с тях, водих ги на ресторант с почерпка до насита, с програма от кукления театър, с томбола, танци и игри. Към тях се присъединяваха и децата от дом ”Юрий Гагарин” в Ямбол.
В дома в село Победа срещнах момченце на 3 годинки, което завинаги остана в сърцето ми. Когато затвориха дома за сираци в селото, прехвърлиха детето в дом в Стара Загора, а аз започнах да се грижа за малчуганите от този дом. Всички те се превърнаха в мои дечица. Наричаха ме Кака Меги и до ден днешен поддържам контакт с много от тях. Придружавах ги в първия учебен ден на училище, водих някои от тях на море, вземах ги на гости у дома си в София, неотлъчно бях до тях по време на футболните турнири между отбори на деца, лишени от родителски грижи.
По Коледа на 2006 г. тригодишното момченце от дома ме попита дали не искам да му стана майка. Това днес е синът ми Божидар, който гордо носи името ми Мигленов Дерменджиев. От тогава двамата сме неразделни!
– Как се справяте с толкова много неща?
– Не ми беше лесно да съм едновременно бизнес дама, покровител на деца, лишени от родителски грижи, спасител на изхвърлени кучета и котки и същевременно самотна майка с проблемно дете от дом, но и за миг не съжалявам за решението си. С времето чрез много обич и работа – грижи, ласки, възпитание и личен пример, Боби се превърна в прекрасно, възпитано и добро дете. Днес той е на 23 години. Учи за програмист, след като завърши с отличие Софийската духовна семинария. На 18 септември тази година Боби се ожени за прекрасно момиче, което аз обикнах още в мига, щом я видях. Те двамата продължават моята фамилия – Дерменджиеви.
– Освен за деца се грижите и за животни. Как се развива благотворителната ви фондация?
– Като председател на ”Добрите феи” заедно с други неправителствени организации внесохме предложения за промяна на закона за защита на животните. С големи усилия успяхме да се преборим и през 2011 г. са приети от парламента така желаните промени за инкриминиране на насилието към животни.
През 2015 г. се преместих в родния си град Ямбол. Тогава посетих общинския приют за безстопанствени животни към община Тунджа в село Роза. Разстроих се и се разгневих от лошите условия на живот, които заварих. Проведох разговори със секретаря и кмета на община Тунджа. След представяне на актуалната ситуация и предложение за безвъзмездно доброволно сътрудничество получих за себе си и други доброволци от Фондация ”Добрите феи” постоянен достъп до приюта с цел подобряване условията на живот на изхвърлените животни. Тогава, освен че храних кучетата, прибирах всички болни или пострадали при инцидент у дома си за лечение. На някои от тях намирах стопани както у нас, така и в Германия.
Мечтаех да създам приют за безстопанствени животни по европейски стандарт, където кучетата да имат нормален начин на живот. През 2016 г. кметът Георгиев ми даде писмено обещание, че щом фондацията има регистриран приют, общината ще отдаде дейността за намаляване популацията на безстопанствените животни. Разчитайки на това, закупих селскостопански имот и с помощта на доброволни дарители изградих и регистрирах приют за безстопанствени животни. От тогава насам минаха 6 години в празни обещания от кмета.
– С какво се занимавате в момента?
– Приютът на Фондация ”Добрите феи” работи с пълен капацитет, без да имаме обещаното общинско финансиране, без държавно, европейско или от чужди организации финансиране. На самоиздръжка сме. Налага се да работя на две места и същевременно да отдавам стаи и студио в София под наем, за да мога да се справям с приюта. Сама чистя в приюта и храня животните. Разходите са огромни, имайки предвид, че ние не приемаме просто бездомни кучета, а само тежко пострадали или болни животинки. Леченията често не са по силите ни, тъй като основно аз и доброволецът Радостин Даскалов плащаме за тях. Благодарна съм, когато получаваме дарения от отделни лица, добри и състрадателни хора, въпреки че те са крайно недостатъчни.
– С друго занимавате ли се?
– Освен ангажираността ми към бездомни кучета и приемната грижа за деца, лишени от родителски грижи, работя и като ръководител и координатор на Център за обществена подкрепа за деца и семейства в риск. В стихията съм си, когато работя на терен и реално помагам на деца и възрастни в нужда.
– Разкажете за участието си в ”Сървайвър”
– Обожавам да се впускам в нови предизвикателства и изведнъж спонтанно реших да участвам във втория сезон на ”Сървайвър”. Моя бе култовата реплика ”Сега ще оцеляваме, после ще обясняваме!”, която вървеше в рекламите преди излъчване на предаването. Хрумна ми, когато ни се налагаше да се топлим през нощта едни други, оставени без багаж и допълнителни дрехи и без подслон на самотен залив. Наученото там след това много ми помогна в живота.
Да Помогнем
Получател Фондация Добрите Феи, IBAN: BG22UBBS80021096278730, SWIFT: UBBSBGSF ИЛИPayPal: [email protected]
ЕКОНТ, гр. Ямбол, офис: ”Автогара Батак”, тел.: 0877 747 400
