Устата: „Не, мерси“, бих кръстил отиващата си година

Рапърът и комедиант Иван Динев е роден на 10 октомври 1977 г. в старозагорското село Трояново. Завършва Математическата гимназия в Стара Загора през 1996 г. Четири години по-рано става шампион на България по брейк танци. Устата започва своята музикална кариера като съосновател на групата XXL (заедно с Иво Малкия). За две години издават два албума.
През 1998 г. Устата се мести в столицата и работи с диджей Станчо и Лейди Би. Започва самостоятелна кариера с песента ”Да не ми прилича на…”. В началото на века прави четири дуета със Софи Маринова, ставайки първият рапър у нас, пеещ заедно с фолкпевица. По-късно Устата заявява, че ще се посвети на самостоятелната си кариера. Последното му амплоа е на стендъп комедиант (разказване на шеги на сцена на живо пред публика), като първото му шоу носи името ”Звездите отзад”.
– Ако 2021 година беше сцена на стендъп комеди, какво заглавие би й дал?
– Аз имам един любим стендъп комедиант – Георги Кючуков, и той има шоу, което се казва ”Не, мерси”. Това е и заглавието, което бих поставил на изминалата година, като се надявам да не се повтаря. Беше изключително абсурдна с блокирането на шоубизнеса и затварянето на ресторанти – уж щеше да е 20 дни, а отиде до април. След това дойдоха ваксините, но се оказа, че май най-важното е да изкараш вируса. След това бяха изборите. Целият ентусиазъм на народа, събиран през последните 30 години, сега беше събран в една. Гласувахме през април, през юли, през ноември. Появява се нова партия, която става първа политическа сила. Нямам нищо против никого, просто описвам абсурдните ситуации. Вълните, които ни удариха през февруари и октомври, бяха опустошителни. Най-добре е тази година никога повече да не се повтаря. Затова й казвам: ”Не, мерси”.
– А ако изминалата година беше песен, какъв припев щеше да има?
– Лидерът на първата политическа сила на предпоследните избори Слави Трифонов имаше една такава песен: ”Едно ми е такова, как да кажа…”. И аз така. Цялата година беше объркана и противоречива и на мен ми е едно такова, което не мога да го обясня. Определено тази година не е ”Бурята в сърцето ми” (емблематичен дует на Устата и Софи Маринова – б.р.).
– Ицо Хазарта стана депутат, Криско пропя попфолк. Какво ще му се случи на Устата?
– Вече не мога да се науча да рисувам и да емигрирам в Испания, нали?
– Тази опция не е налична.
– Да. Това, което си пожелавам, е да се науча да обичам още по-силно. И себе си, и хората около мен, колкото и тривиално да звучи. Това, че близките ми са живи и здрави, беше най-хубавото в тази противоречива година. Минахме през трудни моменти. Бил съм изпълнител, продуцент, стендъп комедиант… Има много малко неща, в които не съм се провалил. Така че спокойно – все ще намеря нещо, в което да се проваля.
– Получавал ли си покани да станеш част от политическия живот у нас, защото е много модерно да се казва от известни лица ”канеха ме, но не приех”?
– Разбира се. И също така е модерно, като ги попиташ за подробности, да отвърнат ”не мога да кажа”. Е, аз мога да кажа. Покани ме Цветелин Кънчев и партия ”Евророма”. Тогава бях ангажиран за предизборни концерти. Първо, не се смятам за ракетоносител. Второ, не мисля, че имам необходимите качества. И трето, изисква се до някаква степен една друга сила, която не мога да кажа дали притежавам. Не съм мислил сериозно или да си кажа ”А, това е идея” за влизане в политиката.
– Какво мислиш за новата роля на депутат на Ицо Хазарта?
– Той влезе много адекватно, типично в негов стил. Лично аз харесах влизането му и първите му изявления. Може и да не са верни, но бяха силни. Хазарта няма много дипломатичен език и ще бъде много интересна фигура. Скептичен съм, че той може да взема важни решения. Но съм сигурен, че ще ръчка, и затова го подкрепям.
– Нужно ли е да си добър актьор, за да станеш политик?
– Учудвал съм се от цялата наглост, която някои депутати притежават, и откровено не ги харесвам. Като ги слушам как говорят от трибуната, и си казвам: ”Тези хора са супердебелокожи същества”. Излизат да говорят глупости и си мислят, че хората им вярват. Те са някакви самородни таланти, на които НАТФИЗ не им трябва.
– Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра, казваше Радой Ралин. Ти от какво се страхуваш в културата и как изкуството и музиката се промениха в пандемията?
– Моят принос към промяната на музиката през 2021 г. е, че със Софи Маринова пуснахме ново парче, което е изключително музикантски издържано. Като текст е най-хубавата песен, която съм правил някога. Като цяло следва се линията да се правят еднообразни парчета. Дори и големите артисти са по-малко продуктивни, защото не са сигурни дори и да пуснат нова песен, дали следващите три месеца ще имат участия, на които да я пеят. Излязоха и добри продукти в попфолка, в хип хопа не толкова.
– Рапът у нас жив ли е, или има нужда от ваксинация?
– В тотална криза е в момента. Има две свежи момчета, които се наричат Торино и Пашата, харесва ми това, което правят. Криско изцяло мина във фолка.
– Приемаш ли тази негова трансформация?
– Учуден съм. Аз никога не съм тотално във фолка. Дуетите със Софи Маринова и други фолкизпълнители винаги бяха подкрепени отдолу с много як хип хоп бийт. Беше по-скоро експеримент. Просто изглежда на Криско му е приятно това да го прави, нямам друго обяснение. Има репертоар и би трябвало оттук нататък да прави стойностни неща.
– Имаше песен за коронавируса, за локдауна, дори за ваксината. Защо никой досега не е направил песен за зеления сертификат?
– Аз тръгнах да правя нещо подобно в края на октомври. Хрумна ми такава идея. Но сметнах, че няма смисъл. Не е нещо, което ще е качествено произведение. Няма как да има претенция. Чудя се защо хората правят такива песни, за които е ясно, че не са художествени произведения. Няма смисъл просто за момента да си интересен.
– Коя е думата на 2021 г. за теб?
– Не е дума, а израз – ”Всеки сам си преценя”.
– Някои хора имат бъдещи творчески планове. Ти какво имаш за 2022 г.?
– Имам сериозни планове да развия своето мегапиано – съоръжение, което е дълго 10 метра и се свири с крака на него. В света има само още две такива – в Германия и Италия. Искам на това да обърна сериозно внимание, защото е нещо, което заслужава да стигне до повече хора. Досега сцените бяха молове или хотели, а догодина имам идея за нещо друго. Когато правихме това начинание в училище за деца с увреждания във Варна, видях колко интересно беше за учениците. Това ме накара да се почувствам горд за себе си и целия екип. Това беше много хубав спомен. Чудесно е, когато виждаш детските усмивки, както и усмивките на техните родители. В личен план също има неща, които трябва да свърша. Но професионалният ми живот е по-интересен.
– Пожелай нещо на читателите на ”България Днес”.
– Здраве, живот, любов, щастие и смелост.